Елада Пиньо и времето

Елада Пиньо и времето

 Фузионален перформънс

 

Самобитният текст на Керана Ангелова, един магически роман, е хроника на една необикновена съдба. Книга, която разтърсва човека. Магически текст, който издига човека над ежедневието. Животът е чудо... Спектакълът се гради на изненади: необикновени асоциации от картини и мисли, дръзко използване на символите препращат зрителя в една мономитология, която се развива по своя собствена логика и поелият риска на пътешествието получава естетическа наслада чрез неизчерпаемите, ярки и вдъхновяващи внушения на текста. Текстът е философски и лиричен, философско-лиричен.

 

Двама различни по душевност артисти са обединили по необичаен начин духовния си потенциал. Музика, слово, творческо съзвучие, нови образи се раждат от безграничната свобода в изящните импровизации на Габриела Хаджикостова и Николай Иванов.

 

Фузионален перформънс, в който текст, музика, изобразително изкуство, движение се превръщат в театър.

 

 

Фузионален перформънс

  

 

В ролите:

 

                        Елада Пиньо – Габриела Хаджикостова

 

                        Художникът – Николай Иванов

 

 

режисьор: Габриела Хаджикостова

 

консултант: Ищван Наги

 

Композитор: Николай Иванов

 

Визия: Ищван Наги

 

Времетраене: 70 минути, без антракт

 

 

 

 „Моноспектакълът на Малко театро откликва на това писане, в което тук и отвъд се доближават, преливат и взаимно се преобразяват, взаимно и най-дълбоко се пораждат и живеят. Режисурата не търси декориращата ефектност, открива своята “неподвижна точка” и най-близките й театрални езици, оставя древните им енергии да се родят отново чрез човешкия глас и  музиката. Мултимедия и осветление в експресивно–символична функция ненатрапчиво акцентуват слънчево-лунното преживяване, сегашното и митологичните му изблици. Спектакълът търси другия в мен, намира пластични акценти да намекне прииждането му от отвъд, но преди всичко се стреми да го изтръгне от всечовешката и индивидуална вечност.

 

    За срещата си с романа Габриела Хаджикостова твърди, че е подарък от съдбата.Фанатично влюбена в този текст, актрисата живее на сцената като душата на Елада Пиньо, в която се бях превърнала. Словото изважда наяве многобройни регистри на гласа - и интонацията на литературата, и пристъпа му в гърленото, наричано в Странджа “заманско” пеене, и екстатичния вик на нестинарката, и лирическия ритъм на фолклора, и другостта на провлачващия вечността  митически персонаж. Актрисата постига забележителна пластична екстатика на гласа, изключителна динамика на словото. Тя ярко контрастира на телесната статичност, натоварва с особена значеща сила вътрешното като всепораждащо, заявява избора - да бъде оставено то да се прояви.

 

    Забележително е присъствието и на Николай Иванов ОМ, който свири, рисува и говори на сцената. Габриела нарича музиката на Николай  моето второ аз. Музиката му с характерната си източно-западна древност-съвременност не просто допълва, а владее сетивата в същата посока. Гласовете на двамата срещат усещането за източната мистика и езическата пристъпност на ритуала и осигуряват  на словото най-близки до първичните пътища към дълбините на същността.”

 

                                                                                                          Добрина Топалова

 

Malko Teatro nyelv menü Lang HU Lang BG Lang EN